Последен полет

Една птица лети, Изпълнена с мечти, Изправен озарена, Не спира своя път Пред слънчевия съд, Който я обвинява, Че грозно осквернява Залеза и чудната магия На небесната стихия. Черен облак се недвеси Над трептящите крила, Но птицата не се

Една птица лети,
Изпълнена с мечти,
Изправен озарена,
Не спира своя път
Пред слънчевия съд,
Който я обвинява,
Че грозно осквернява
Залеза и чудната магия
На небесната стихия.
Черен облак се недвеси
Над трептящите крила,
Но птицата не се намеси
В небесните дела.
После полет и една мечта,
А след това безкрайна самота.
Но птицата е най-щастлива,
Когато си отива.

Пусто е вече небето,
Безмълвно тъжи.
Две разперени крила
Последваха своята съдба.
Завършила последния си път,
Птицата плати на слънчевия съд.
Автор: Александър Ненов